Здравей драги ми читателю,

ако в момента зачиташ тези разпилени думи, за пръв път по мръсната, бяла стена, някъде докато пътуваш в метрото или на друго място, те приветстваме за добре дошъл. И ако това ще бъде нашето първо запознанство ето, вземи си маркер. Какво имаш да кажеш?

Може би така винаги са започвали думите ми към теб, макар и да не съм те познавал, от толкова време. А време мина. От първата споделена публикация, в първият блог и стенопис още през 2019-та година. Сега сме тук. Отново на стената. Отново готови да споделяме, пишем и изразяваме. По начина, по който само ние умеем. Нали знаеш. С думите. А думите остават.

И в търсенето си на онова пространство, в което да се себеизразяваме, намираме и губим, но най-вече на онова пространство, в което да оставаме, намерихме тази стена. Или по-скоро я изградихме от празен лист хартия. Бял и чист, точно каквито са и намеренията ни.

Като млади, будни и много вдъхновени хора, имахме нужда от онова поле, в което можем да оставяме малко повече от душите си, споделяйки го с теб. И не само. За любители на думите, литературното изкуство във всичките му форми и малко повече от тихите есенни дни, това е първият, изцяло интерактивен Български блог в свободна форма. От автори за читатели.

Мястото, в което да оставиш себе си, без да се налага да оставяш обяснения. Не оставяй обяснения. Всеки е свободен да те разбира, както поиска.

Без ограничения, регистрации и рамки. Тук можеш да оставиш думи, в най-чистата им форма. И съвсем друго няма значение.

Надявам се съвсем скоро страниците на стената да се запълнят със все повече думи, които да достигат до все повече хора, като теб. Бъди свободен да четеш, пишеш и споделяш. Тази стена е твоя.